Пу, да не ти е уроки!

Пиша развълнувана тази публикация, защото бързам да споделя преживяване от тази вечер. След като прекарахме един страхотен ден в Търговище при моите родители, децата вечеряха и спокойни и в настроение си легнаха. И двамата винаги заспиват бързо, обикновено без намеса от моя страна. Тази вечер, обаче, 10 минути, след като легнаха, започнаха да плачат. Не се притесних, от няколко дни са на ново място, разбираемо е. Взехме ги, успокоиха се и си легнаха отново. Почти веднага отново проплакаха и се наложи да ги успокоим пак. Няколко пъти правих неуспешни опити да ги приспя, а часът вече беше 21:30 - никога не са били будни толкова до късно. Мартин вече плачеше дори в ръцете ми, започнах да се притеснявам. Тогава майка ми, гледайки как снова с ревящото дете на ръце и държейки другото, подхвърли: "Измий им очичките."
Без да се замисля изтичах в банята и три пъти измих личицето на все още ревящия Марти, като отпивах глътка вода, задържах я в устата си, след което, обтривайки очичките му с нея, си мислех наум как махам от детето си всичката завист и лоша енергия. Още докато попивах лицето му с кърпа, малкото му телце се отпусна, а няма и минута след това вече спеше в креватчето, сякаш никога не се бе будил. Влязох отново в стаята, където мама и баба опитваха да забавляват Антон. Те видяха стъписания ми поглед и празни ръце и без да казват нищо ми подадоха и Тони. Повторихме ритуала и той легна моментално и заспа. Без да плаче, без да мърда, още в ръцете ми.

Не можех да повярвам. Семейството ми не е силно религиозно, но съм възпитана да вярвам в съществуването на уроки. Помня как мама миеше лицето ми след разходка. Помня всички истории, които съм чувала за приятели и членове на семейството. Но никога не го бях виждала с очите си. Децата ми не носят червени конци, аз също не нося. Нямат талисмани или монети да ги предпазват. Никога не съм приемала уроките насериозно. Днес това се промени. 

Веднага се разрових, за да разбера повече, как се случва, кои хора урочасват, защо? Има тонове информация и най-различни ритуали за премахване на уроки. Разбрах и, че не само "лоши очи" урочасват и дори близък човек може да урочаса. 

Аз няма да сложа червен конец на ръката си, нито на на ръцете на децата си. Няма да плюя и изричам заклинания всеки път, щом някой им се усмихне. Но всеки път, когато се приберем и сме си само ние, в изпълнения с положителна енергия дом, ще измивам очичките им и ще им давам цялата си положителна енергия. Някои ще кажат, че е глупост, но за мен това е още един момент с децата ми!