Разказ за най-хубавия момент в живота ми!

28.12.2013 - купила съм си дрехи за болницата
и не подозирам, че само 24 часа по-късно
ще се наложи да ги нося

Часове остават до първия Рожден Ден на децата и безброй мисли и емоции не спират да ме връхлитат последните дни. Реших, че няма как да не споделя с вас този страхотен етап от живота ми и то точно сега - когато е изминала година.

И така...датата е 28.12.13. Суматохата покрай новото жилище и Коледните празници е минала, с Евгени до късно сме гледали филм и когато най-накрая свършва изморени се запътваме към спалнята, за да си лягаме. Минавайки през банята установявам, че първият предшественик на раждането се е състоял (падането на т.нар тапа). Обзема ме страшна паника и треперейки отивам в спалнята и казвам на Евгени, след което се заравям в интернет да чета какво точно значи това. През това време минава 00:00 и датата вече е 29.12.13. След доста молби Евгени успява да ме накара да звънна на др. Чалманов, за да го уведомя и да поискам съвет. Въпреки късния час и с хиляди угризения, че го будя му се обаждам и той ми казва да легна, да се наспя добре, защото раждане може и да не започне. Някак успявам да заспя и след завидно добър и дълбок сън (за първи път последните няколко месеца) се будя от звън на телефона след 10:00 сутринта. Оказва се, че др Чалманов се обажда да провери как е минала нощна и въпреки, че не е на работа в болница Шейново ме съветва да постъпя за задържане, тъй като последните месеци му повтарях колко много държа да родя през 2014. Та един вид да се застраховаме, каза, въпреки, че спокойната нощ подсказваше, че днес няма да е денят. Питам го "Да бързам ли?", а той ми казва да се приготвя спокойно и когато ми е удобно да се явя пред спешния кабинет в Шейново, където друг лекар ще ме поеме
. Приех думите му твърде буквално. Изкъпах се добре, приготвих си багажа, облякох се и пред кабинета в болнацата бяхме почти три часа по-късно. Все още се чувствах отлично, стоях права, за да могат другите бременни да седнат, пропусках няколко пъти реда си. Когато дойде моя ред дори няколко пъти помолих да не бъда хоспитализирана, защото се чувствах отлично. Отказаха ми.

В 16:00 вече бях приета, настанена и започнаха да ме развеждат по различни кабинети, за да ми мерят тоновете. Оказа се, че няколко пъти са записвали тоновете на едното бебе, за това се наложи да ме изпратят в родилна зала, за да чуят и другото бебе. Там се настаних и започнаха да се изреждат лекар след лекар да видят и да чуят тоновете. Ясно помня как една младичка акушерка мръщеше вежди и питаше: "А сега боли ли Ви?" отговарях с не и продължавах да си пиша някакви неща на телефона с мама, обяснявах й какво става. Малко след това обаче същата жена настоя: "Сега не може да не Ви боли! Контракциите са много силни и дълги." Потвърдих, че не усещам нищо и попитах през какъв интервал са, а тя отсече, клатейки глава: "През минута, две. Няма да можем да задържим, раждате." Настоях да направи нещо, защото наистина нищо не усещах и я уведомих, че аз ще раждам през 2014, което е след има няма 3 дни. Погледна ме скептично и каза: "Добре, ще Ви включа нещо много силно, щом не усещате нищо..." Качих се обратно в стаята ми, а малко след това дойде сестрата и наниза поредната банка в системата. Каза ми: "Лежи, не ставай!". Излегнах се и малко след това, в 18:00 дойде вечерята - макарони на фурна - ямиии, хареса ми. Грабнах си кутийката, похвалих се на мама, че е нещо, което ям и още дъвчейки първата хапка чух силен, стряскащ звук на пукане на балон (буквално). Няколко секудни след това играта свърши - води се плиснаха навсякъде, а аз не знаех да мърдам ли, да викам ли, мернах бутон и бавно и леейки води станах, за да го натисна. Още преди да успея да легна отново дойде акушерката и й казах, че май са ми изтекли водите. Тя хукна на някъде и след малко се върна с някакво шишенце йод, капна на чаршафа и каза: "Ами дааа...". Бързо започна да ми маха банките с нещата, които ми вливаха и да си говори под носа: "Ееее, толкова много ме е яд, така исках да ти помогна." Аз седях на леглото, а водите не спираха. Започнах да уведомявам близките, а минути след това дойде лекарката, която ме пое, за да ме прегледа. След като го направи установи, че имам 10см разкритие и абсолютно изгладена шийка и каза: "Ти как ще раждаш? Чалманов каза секцио?" Потвърдих. А тя: "Боли ли те? Единия си го родила, дай да пробваме нормално, ще стане!" Отказах, много ме достраша, толкова месеци се бях подготвяла психически, че ще е секцио. Тя кимна с глава и набра др. Чалманов, за да дойде и да оперира.

Малко след 19:00 Евгени вече беше при мен и ме успокои, че лекарят е в болницата и се подготвя за операцията. Аз също бях подготвена и тримата (аз, сестрата и Евгени) слязохме в операционната, пеша. Там той остана в някаква стая, а аз влязох за подготовка. Седнах на операционната маса и първо видях анестезиолога. Започна да ми обяснява някакви неща, изобщо не ме беше грижа, продължавах да си лея води и много ме беше срам. Освен това се появи и първия дискомфорт в таза, бебето вече си излизаше, за това и лекарите не се бавиха много. Биха ми спиналната упойка (не усетих дори ужилване от комар) и в 19:55 дадоха начало на операцията. Вперих поглед в тавана и зачаках, докато операционната сестра ми галеше главата и ми обясняваше разни неща. Не мина много време, когато чух: "Ето гооо!"

И така, в ден неделя, 29.12.2013, в 20:08 чух плача на първи близнак, 3961, 2000гр, 46см. Днес той се казва Мартин, прави бели и обича да се прави на дракон. В 20:10 още беше в прегръдките ми, когато изплака и втори близкак, 3962, 2100гр, 45см. Днес той се казва Антон и не обича плодове.

С това този така вълнуващ и неповторим момент приключи и дойде ред на не чак толкова приятни неща като възстановяване, безсънни нощи и колики :)

Измина една неповторима година, а само след няколко часа ще започне да тече втора! Толкова се вълнувам!